Институтът по лозарство и винарство е създаден през 1902 г. като Държавна опитна станция по лозарство и винарство с решение на Министерството на зeмеделието и търговията. Регионът на Плевен е определен като подходящ за основаване на станцията по препоръка на известния в Европа  професор Пиер Виала от Парижкия земеделски институт. Държавната опитна станция е първото научно-изследователско учeреждение  в областта на лозарството и винарството у нас и пето в света след Русия (1828),  Италия (1872), Франция (1874) и Унгария (1898). 

В началния период, изследователската работа на станцията изцяло е подчинена на задачата за спасяване на лозарството от филоксерното нашествие чрез въвеждане на технологията за присаждане на лозата и организиране на първите лаборатории у нас за научни изследвания на европейско ниво, което е основа за изграждане на «новото лозарство» на страната. Затова допринасят опитът и научните знания на френския инженер-агроном Изидор Боск, назначен за управител на станцията. Под негово ръководство се слага началото на  изследване на почвите в страната, проучване афинитета на местните сортове лози с интродуцираните лозови подложки, проучване на болестите и неприятелите по лозата, изследване на технологичните качества на  вината.

За сериозни постижения в научно-изследователската работа и необходимост от лозарска наука в България, с  Указ на ХХV-то Народно събрание от 01.01.1944г., станцията е преобразувана в Лозаро-винарски опитен институт, седалище - гр. Плевен.

През сто и осем годишната си история, значими за лозарската практика са изследванията на института за обогатяване на лозовия сортимент с интродуцирани и селекционирани в института десертни и винени сортове, усвояване на наклонени терени с лозя, подходящи системи за резитба на зряло и зелено, разработени са съвременни технологии за механизирано отглеждане на лозята, методи и средства за борба с болестите и неприятелите по лозата. С така цитираните разработки и с прякото участие на научния състав, институтът е допринесъл за развитието на лозарството и винарството в страната. През 1965 г. България достига своя апогей като заема първо място в света по износ на десертно грозде, площите с десертни и винени сортове са над 2 млн дка, произвеждани са над 100 млн присадени вкоренени лози, от които половината за износ. За периода 1970 - 1989 г. изследователската работа е основана на високостъбленото и широкоредово отглеждане на лозята и разработената на тази основа технология, за която колектив на института  получава правителствена награда.

През последните 20 години Институтът по лозарство и винарство запази позицията си на национален институт, който работи по проблемите на лозарството и винарството у нас. Селекционирани са 36 сорта (21 винени, 15 десертни) и 5 клона. Разработени са технологии за производство на лозов посадъчен материал, грозде и вино, технологии за борба с болестите, неприятелите и плевелите в лозята, технологии и схема за получаване на предбазов, базов и сертифициран лозов посадъчен материал, разработени са  технологични и организационно-икономически модули за производство на грозде, технологична схема за производство на екологично чиста продукция от грозде и вино. Създадена е и се поддържа най-голямата ампелографска колекция на Балканите с 1865 сортонаименования. Институтът е участник в Европейската мрежа за съхраняване на растителните генетични ресурси.
С присъединяване на България към Европейския съюз, Институтът по лозарство и винарство - Плевен е част от европейското научно пространство със сто и осем годишната си история, значими научни постижения и квалифициран научен потенциал с възможност да предлага научни решения по проблемите на лозарството и винарството.